Половината от лекарите са в 6 от общо 28 области
Медсестрите са най-дефицитни - вместо по три, както е по предписание на СЗО, на доктор у нас се пада по-малко от една
Не ни доближават и 1000 джипита, 460 психиатри, 2000 акушерки
15 милиона медици няма да доближават през 2030 година в света съгласно прогноза на Световната здравна организация (СЗО) и България е част от тази наклонност. Макар през днешния ден броят на лекарите на всеки 100 хиляди души население у нас да е малко по-висок от междинния за Европа, те са неравномерно разпределени.
Резултатите демонстрират, че в България броят на лекарите на 100 хиляди души население през 2021 година е по-висок от изчислената за европейските страни медиана (429,6 против 402,5). Въпреки това открояваме два характерни недостига: дефицит от почти 1000 общопрактикуващи лекари и дефицит от 460 психиатри.
Най-сериозен обаче е дефицитът на медицински сестри - 29 000. По наставление на СЗО на доктор би трябвало да се падат по три медицински сестри, до момента в който у нас статистиката е печална - по-малко от една е. Само за територията на София - град са нужни над 8 хиляди медсестри.
Акушерките също са с 2000, или 60%, по-малко, което е проблем.
Извънреден труд, ниски заплати и липса на самопризнание са измежду аргументите за дефицита на медицински сестри. Дефицитът става все по-остър и в самия Европейски Съюз, от който България е част, защото обособените страни се конкурират в задържането на експертите.
През последните десетилетия с възходящия брой на популацията, увеличената дълготрайност на живота, скока в хроничните болести, с софтуерното развиване в медицината и още доста други фактори търсенето на здравни услуги и на добре готови медици пораства. Обучението им обаче е дълготрайно, с висока степен на стандартизация и изисква повече средства.
Независимо че в развитите международни стопански системи тези проблеми и решенията им са добре осъзнати и отразени в насърчаващи образованието на медици политики и финансирането им, световното търсене на лекари, сестри и други здравни експерти надвишава доста предлагането им.
Някои огромни стопански системи избират да заобикалят увеличението на обществените разноски, като го заместват с привличане на експерти от чужбина. Ефектът от това е, че засегнатите страни постоянно се принуждават да понижават вложенията в образованието на медици, тъй като се опасяват, че съперници може да ги откраднат - назовава се резултат на бракониерството
Ако тази наклонност продължи, към 2030 година дефицитът от медици по света ще стигне към 15 млн. Например дефицитът на лекари в Съединени американски щати се чака да надвиши 54 хиляди, обстановката в Европейски Съюз е сходна.
Дефицитът е все по-осезаем там, където заплащането на труда на медиците е ниско. Ковид пандемията в допълнение изостря казуса, тъй като след голямото физическо и психическо натоварване мнозина в бранша споделят желание да изоставен здравната специалност или да се пенсионират по-рано.
Може да се чака, че преимущество ще имат страните и районите с по-високо възнаграждение, по-добри условия на труд и благоприятни условия за кариера. Важна роля в това отношение евентуално ще играят и формалните езици, на които се практикуват специалностите.
В подтекста на европейските трудови пазари България е измежду страните с релативно по-ниско възнаграждение на чиновниците на Хипократ, а това е фактор за приключването им от страната. Минус е, че българският език като главен за работа на медиците ни в страната пречи за привличането на експерти от други страни.
Колко огромни са дефицитите в България по отношение на европейските страни?
Само в 5 области броят на лекарите на 100 хиляди души население е по-голям от междинния за Европа - София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. Недостиг на медици има във всички останали, максимален е в Благоевград, Кърджали и Хасково.
Единствено в Плевен общопрактикуващите лекари като че ли са релативно задоволително, а недостиг на психиатри няма единствено в Ловеч.
Над половината лекари се намират в шест от всички 28 области в страната. Между 1/3 и 1/5 от медицинските експерти са позиционирани в София-град и София-област. Другите са в Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора и Бургас. В центровете на тези области се намират и медицинските университети в България. Като цяло там за последните 20 година се следи нарастване на броя на лекарите по дентална медицина, а като цяло - в половината области в страната.
Акушер-гинеколози, психиатри и акушерки бележат слаб растеж едвам в 6 до 8 области.
В 12 от областите лекарите по дентална медицина не доближават,
само че общият дефицит съставлява едвам 3,1% от наличностите към 2021 година
Подобно е ситуацията при акушер-гинеколозите. Недостиг има в 13 области, само че той е едвам 2,6% от общия им брой.
Макар педиатрите също да стават дефицитни, към 2021 година единствено в 9 от областите се следи дефицит.
В безспорни цифри максимален дефицит на лекари има в столицата - почти 200, Бургас - над 100, и Пловдив - над 70.
Най-остър е дефицитът на психиатри в столицата и София-област
- над 90, следвана от областите Пловдив - към 50, Благоевград, Бургас и Варна - по над 30.
В над 20 области в страната не доближават акушерки. Най-съществен е дефицитът им в област Велико Търново (близо 40), Благоевград и Бургас (с по над 20).
Най-неблагоприятна е обстановката при обезпечеността с медицински сестри. Само за област София (столица) са нужни над 2500 медицински сестри. В област Пловдив не доближават съвсем 1400, а в област Варна - близо 1500. Ако се заложи на изискуемо съответствие сред медсестри и лекари 2:1, то тогава в област София (столица) дефицитът би възлязъл на над 8000 медицински сестри. В област Пловдив той би достигнал близо 4000, а в област Варна - над 3000 медицински сестри.
Вътрешното систематизиране на медици във всяка област поотделно също е обвързвано с централизация в регионалните центрове, а в по-малките обитаеми места достъпът до медицински услуги е усложнен в доста по-висока степен.
В България попълването на броя на медицинските експерти става съвсем извънредно по линия на новозавършили студенти в български медицински университети. Повечето са български жители.
Според Национален статистически институт 20,1% от практикуващите лекари през днешния ден са на възраст на и над 65 години, а 33,8% са сред 55- и 64-годишни.
За да се оправим с този недостиг предлагаме ограничения като приоритизиране на образованието на медицински експерти, в това число и чужденци, назад привличане на българските експерти от чужбина и доста възстановяване на изискванията на труд и на опциите за кариерно развиване.
Как се движиха загубите на медици през годините
След приемането на България в Европейски Съюз динамичността на броя на лекарите е стабилно позитивна, само че темпът на повишаване е доста по-нисък от този през 80-те години на ХХ в. Към 2021 година броят на лекарите достига 30 хиляди при малко под 22 хиляди през 1980 година
Броят на зъболекарите ни през XXI в. постепенно, само че стабилно се усилва до към 7,5 хиляди против 4,8 хиляди през 1980 година
Броят на акушерките в България понижава от началото на 80-те години на ХХ в. до началото на XXI в. От 2007 година насам се колебае в диапазона 3,2-3,3 хиляди против съвсем 7,9 хиляди през 1980 година
Най-негативна е наклонността при медицинските сестри. В началото на 80-те години на ХХ в. наброяват към 45,4 хиляди, като през 1990 година доближават историческия си най-много от 53,8 хиляди
След рецесиите от 90-те години на ХХ в. броят им се колебае, а от 2000 година внезапно спада с съвсем 14 хиляди до към 31,5 хиляди Причините са поради преобразуването на лечебните заведения в търговски сдружения. Поради незадоволителния финансов запас и опита да усъвършенстват разноските посредством редуциране на личен състав медсестрите се оказват най-лесният вид. Голяма част от тях са принудени да потърсят различна претовареност, в това число и в чужбина. Другият фактор е, че през 2000 година е признат Кодекс за наложителното публично обезпечаване, с който се планува увеличение на възрастта за пенсиониране. Това основава тласък част от медицинските сестри да предпочетат по-ранно пенсиониране според старите правила. През 2001 година се следи вторично по-малко понижение на техния брой - с към 1,7 хиляди До проявлението на резултатите от международната икономическа и финансова рецесия в България през 2009 година е налице известно възобновяване на броя на медицинските сестри - през 2008 година той възлиза на 32,3 хиляди
От 2009 година до през днешния ден динамичността на този брой е съвсем непроменяемо отрицателна (с изключение на 2012 и 2013 г.). Към 2021 година медицинските сестри наброяват 28,8 хиляди
Не ни доближават и 1000 джипита, 460 психиатри, 2000 акушерки
15 милиона медици няма да доближават през 2030 година в света съгласно прогноза на Световната здравна организация (СЗО) и България е част от тази наклонност. Макар през днешния ден броят на лекарите на всеки 100 хиляди души население у нас да е малко по-висок от междинния за Европа, те са неравномерно разпределени.
Резултатите демонстрират, че в България броят на лекарите на 100 хиляди души население през 2021 година е по-висок от изчислената за европейските страни медиана (429,6 против 402,5). Въпреки това открояваме два характерни недостига: дефицит от почти 1000 общопрактикуващи лекари и дефицит от 460 психиатри.
Най-сериозен обаче е дефицитът на медицински сестри - 29 000. По наставление на СЗО на доктор би трябвало да се падат по три медицински сестри, до момента в който у нас статистиката е печална - по-малко от една е. Само за територията на София - град са нужни над 8 хиляди медсестри.
Акушерките също са с 2000, или 60%, по-малко, което е проблем.
Извънреден труд, ниски заплати и липса на самопризнание са измежду аргументите за дефицита на медицински сестри. Дефицитът става все по-остър и в самия Европейски Съюз, от който България е част, защото обособените страни се конкурират в задържането на експертите.
През последните десетилетия с възходящия брой на популацията, увеличената дълготрайност на живота, скока в хроничните болести, с софтуерното развиване в медицината и още доста други фактори търсенето на здравни услуги и на добре готови медици пораства. Обучението им обаче е дълготрайно, с висока степен на стандартизация и изисква повече средства.
Независимо че в развитите международни стопански системи тези проблеми и решенията им са добре осъзнати и отразени в насърчаващи образованието на медици политики и финансирането им, световното търсене на лекари, сестри и други здравни експерти надвишава доста предлагането им.
Някои огромни стопански системи избират да заобикалят увеличението на обществените разноски, като го заместват с привличане на експерти от чужбина. Ефектът от това е, че засегнатите страни постоянно се принуждават да понижават вложенията в образованието на медици, тъй като се опасяват, че съперници може да ги откраднат - назовава се резултат на бракониерството
Ако тази наклонност продължи, към 2030 година дефицитът от медици по света ще стигне към 15 млн. Например дефицитът на лекари в Съединени американски щати се чака да надвиши 54 хиляди, обстановката в Европейски Съюз е сходна.
Дефицитът е все по-осезаем там, където заплащането на труда на медиците е ниско. Ковид пандемията в допълнение изостря казуса, тъй като след голямото физическо и психическо натоварване мнозина в бранша споделят желание да изоставен здравната специалност или да се пенсионират по-рано.
Може да се чака, че преимущество ще имат страните и районите с по-високо възнаграждение, по-добри условия на труд и благоприятни условия за кариера. Важна роля в това отношение евентуално ще играят и формалните езици, на които се практикуват специалностите.
В подтекста на европейските трудови пазари България е измежду страните с релативно по-ниско възнаграждение на чиновниците на Хипократ, а това е фактор за приключването им от страната. Минус е, че българският език като главен за работа на медиците ни в страната пречи за привличането на експерти от други страни.
Колко огромни са дефицитите в България по отношение на европейските страни?
Само в 5 области броят на лекарите на 100 хиляди души население е по-голям от междинния за Европа - София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. Недостиг на медици има във всички останали, максимален е в Благоевград, Кърджали и Хасково.
Единствено в Плевен общопрактикуващите лекари като че ли са релативно задоволително, а недостиг на психиатри няма единствено в Ловеч.
Над половината лекари се намират в шест от всички 28 области в страната. Между 1/3 и 1/5 от медицинските експерти са позиционирани в София-град и София-област. Другите са в Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора и Бургас. В центровете на тези области се намират и медицинските университети в България. Като цяло там за последните 20 година се следи нарастване на броя на лекарите по дентална медицина, а като цяло - в половината области в страната.
Акушер-гинеколози, психиатри и акушерки бележат слаб растеж едвам в 6 до 8 области.
В 12 от областите лекарите по дентална медицина не доближават,
само че общият дефицит съставлява едвам 3,1% от наличностите към 2021 година
Подобно е ситуацията при акушер-гинеколозите. Недостиг има в 13 области, само че той е едвам 2,6% от общия им брой.
Макар педиатрите също да стават дефицитни, към 2021 година единствено в 9 от областите се следи дефицит.
В безспорни цифри максимален дефицит на лекари има в столицата - почти 200, Бургас - над 100, и Пловдив - над 70.
Най-остър е дефицитът на психиатри в столицата и София-област
- над 90, следвана от областите Пловдив - към 50, Благоевград, Бургас и Варна - по над 30.
В над 20 области в страната не доближават акушерки. Най-съществен е дефицитът им в област Велико Търново (близо 40), Благоевград и Бургас (с по над 20).
Най-неблагоприятна е обстановката при обезпечеността с медицински сестри. Само за област София (столица) са нужни над 2500 медицински сестри. В област Пловдив не доближават съвсем 1400, а в област Варна - близо 1500. Ако се заложи на изискуемо съответствие сред медсестри и лекари 2:1, то тогава в област София (столица) дефицитът би възлязъл на над 8000 медицински сестри. В област Пловдив той би достигнал близо 4000, а в област Варна - над 3000 медицински сестри.
Вътрешното систематизиране на медици във всяка област поотделно също е обвързвано с централизация в регионалните центрове, а в по-малките обитаеми места достъпът до медицински услуги е усложнен в доста по-висока степен.
В България попълването на броя на медицинските експерти става съвсем извънредно по линия на новозавършили студенти в български медицински университети. Повечето са български жители.
Според Национален статистически институт 20,1% от практикуващите лекари през днешния ден са на възраст на и над 65 години, а 33,8% са сред 55- и 64-годишни.
За да се оправим с този недостиг предлагаме ограничения като приоритизиране на образованието на медицински експерти, в това число и чужденци, назад привличане на българските експерти от чужбина и доста възстановяване на изискванията на труд и на опциите за кариерно развиване.
Как се движиха загубите на медици през годините
След приемането на България в Европейски Съюз динамичността на броя на лекарите е стабилно позитивна, само че темпът на повишаване е доста по-нисък от този през 80-те години на ХХ в. Към 2021 година броят на лекарите достига 30 хиляди при малко под 22 хиляди през 1980 година
Броят на зъболекарите ни през XXI в. постепенно, само че стабилно се усилва до към 7,5 хиляди против 4,8 хиляди през 1980 година
Броят на акушерките в България понижава от началото на 80-те години на ХХ в. до началото на XXI в. От 2007 година насам се колебае в диапазона 3,2-3,3 хиляди против съвсем 7,9 хиляди през 1980 година
Най-негативна е наклонността при медицинските сестри. В началото на 80-те години на ХХ в. наброяват към 45,4 хиляди, като през 1990 година доближават историческия си най-много от 53,8 хиляди
След рецесиите от 90-те години на ХХ в. броят им се колебае, а от 2000 година внезапно спада с съвсем 14 хиляди до към 31,5 хиляди Причините са поради преобразуването на лечебните заведения в търговски сдружения. Поради незадоволителния финансов запас и опита да усъвършенстват разноските посредством редуциране на личен състав медсестрите се оказват най-лесният вид. Голяма част от тях са принудени да потърсят различна претовареност, в това число и в чужбина. Другият фактор е, че през 2000 година е признат Кодекс за наложителното публично обезпечаване, с който се планува увеличение на възрастта за пенсиониране. Това основава тласък част от медицинските сестри да предпочетат по-ранно пенсиониране според старите правила. През 2001 година се следи вторично по-малко понижение на техния брой - с към 1,7 хиляди До проявлението на резултатите от международната икономическа и финансова рецесия в България през 2009 година е налице известно възобновяване на броя на медицинските сестри - през 2008 година той възлиза на 32,3 хиляди
От 2009 година до през днешния ден динамичността на този брой е съвсем непроменяемо отрицателна (с изключение на 2012 и 2013 г.). Към 2021 година медицинските сестри наброяват 28,8 хиляди
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ